Тези значими празници бяха създадени от самия Бог и отчасти ни бяха дадени, за да можем чрез тях по-добре да разберем великия му план за бъдещето на човечеството и с надежда да очакваме идването на пълнотата на обещанията. Накратко, те ни напомнят и ни подготвят за идването на Божието царство.
Трите жътвени сезона като отражение на изкуплението на човечествотоВсеки от седемте празника, дадени от Бог в Библията, съвпада с един от трите жътвени сезона в Светата земя, а именно: жетвата на ечемика, късната пролетна жетва на пшеницата и накрая значително по-голямата къснолетна реколта.
Трите жътвени сезона и тяхната връзка с Божиите празници са описани в Второзаконие 16:
Второзаконие 16:16 Три пъти на година всяко мъжко трябва да се явява пред Господа, твоя Бог, на мястото, което избере Той: в празника Безквасници, в празника Седмици и в празника Шатри; и никой не бива да се явява пред Господа с празни ръце
Тези три фестивални сезона, които включват седемте празника, символично представят процеса на спасението на човечеството. Последователните жътви са все по-големи, като всяка жътва е по-голяма от предишната. Нека разгледаме тези жътви в техния библейски ред.
Ранната жътва
В най-първия сезон се жъне ечемикът, който е най-малката реколта, но в известен смисъл най-съществената. Този сезон наричаме празничния сезон на Пасхата, който включва и седемте дни на празника на безквасните хлябове.
По време на празника на Пасхата/безквасните хлябове се извършва размахването на първия сноп (Левит 23:10-14), и поради тази церемония първата малка жътва има такова голямо значение: този сноп (омер) символизира Сина Човешки, Исус Христос, и единствено в Него значението на първия сноп се изпълни напълно. Той беше първият, Който възкръсна от мъртвите, в сила, като Син Божий, и след възкресението Си се яви пред Божия трон. Да, Христос точно в определения момент за размахването на първия сноп отиде при Своя Отец на небето. Бог, приемайки съвършената жертва на Христос, Го седна до Себе Си като първия "сноп" на духовните жътви. Едва след това започна прибирането на реколтата от ечемика.
Както първият сезон на годишните жътви започваше с предварително отрязан първи сноп, така и Божията духовна жътва, спасението на човечеството, започна единствено с Исус Христос. И както без този важен начало не би могло да се осъществи събирането на реколтата през следващите два сезона, така и процесът на изкуплението на човечеството не би могъл да се осъществи без смъртта и възкресението на Исус Христос (Йоан 12:23-25).
Вторият жътвен сезон, Петдесетницата (гръцки пентекост, което означава "петдесети"), се пада точно на петдесетия ден след деня на размахването на първия сноп:
Левит 23:15-17. Избройте си от първия ден след празника, от деня, в който принасяте снопа за полюшване, седем пълни седмици, до първия ден след седмата седмица избройте петдесет дни, и тогава принесете Господу нов хлебен принос: от жилищата си принасяйте, като пръв плод Господу, два хляба за издигане, които трябва да бъдат из две десети от ефа пшенично брашно и квасни, изпечени.
В древността този празник е наричан празник на жетвата, празник на седмиците или просто празник на първите плодове (Изход 23:16; Второзаконие 16:10; Числа 28:16).
Този празник сочи към първите плодове на изкуплението на човечеството – в тази духовна жътва старозаветните светии и истинските християни, осветени през двехилядолетния период между двете пришествия на Христос, получават вечен живот. Духовното значение на празника Петдесетница започна да се изпълнява, когато точно на този празник Бог изпрати дара на Светия Дух на новосъздадената Си църква (Деяния 2:1-4).
Духовната жътва на първите плодове продължава до завръщането на Христос, когато те заедно ще възкръснат за вечен живот като безсмъртни духовни същества (1Кор. 15:50-52; 1 Сол. 4:15-17), като първородни на Божията жътва. Именно поради това Библията нарича членовете на истинската Божия църква „първите плодове“ (Римляни 8:23; 16:5; 1 Коринтяни 16:15; Яков 1:18; Откровение 14:4).
Досега разгледахме онези библейски празници на жътвата, които символизират възкресението и прославянето на Исус Христос, а след това духовната жътва на членовете на Божията църква, избрани за първородство, в бъдещото първо възкресение.
Но ако не продължим по-нататък от тази точка, значението на празниците, свързани с голямото крайно прибиране на реколтата, и крайната съдба на човешките маси извън църквата ще останат неизвестни. Този период Библията нарича времето на голямото прибиране на реколтата (Изход 23:16) и както подсказва името, в тази голяма духовна жътва ще се спаси огромната маса на иначе загубеното човечество. За съжаление, много малко хора разбират и спазват тези празници, и затова истинският Божи план и цел за нас, хората, им остава непознат.
Фестивалите от ранния есенен сезон
Един библейски пример сравнява Бога с грижлив земеделец, който търпеливо се грижи за реколтата, докато дойде подходящото време за жътва.
Иак. 5:7 И тъй, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докле получи дъжд ранен и късен.
Скъпоценният плод на жътвата, разбира се, е човечеството, което, получавайки дара на вечния живот, става част от Божието духовно семейство.
Чудесният Божи план, към който сочат тези три жътвени сезона, един ден ще приключи и ще се изпълни. Последният жътвен сезон сочи към този период и затова значимо се нарича фестивалът на голямото събиране, който води до второто възкресение.
Събитията, които този последен жътвен сезон символизира, без преувеличение могат да се нарекат голямата надежда на човечеството, тъй като в тази жътва ще участват милиардите, които са умрели без надежда и на които никога не е било дадено в този век да познаят истината и Христос. В това второ възкресение невероятно големи множества ще могат да получат вечен живот. Този късен жътвен сезон всъщност включва четири отделни празника: празникът на тръбите, празникът на изкуплението, празникът на шатрите и празникът на последния велик ден. Нека разгледаме тяхното значение.
Започването на преобразяването на земята
Първият празник от този сезон е празникът на тръбите (Левит 23:24). В Библията войните се обявявали със звука на тръба. Празникът на тръбите отчасти препраща към последната, невероятно разрушителна голяма война (Матей 24:6, 21-22; Откровение 6:4; 9:1-21).
Но празникът на тръбите има и едно много по-голямо значение – връщането на Исус Христос на земята при звука на последната тръба, за да спаси човечеството от пълно самоунищожение (Откровение 11:15; 1 Солунци 4:16).
Ако Христос не се намеси тогава, обсебените от властта лидери на човечеството биха унищожили цялата земя заедно с нейното население (Матей 24:22).
Откр. 11:18 И разлютиха се народите, и дойде гневът Ти и времето да бъдат съдени мъртвите, и да дадеш отплата на Твоите раби - на пророците, на светиите и на ония, които се боят от името Ти, малки и големи, и да погубиш губителите на земята.
Христос идва, за да спаси земята, не да я унищожи, но да накаже тези, които му се противопоставят. С връщането на Христос започва активно възстановяването на земята под Божието владичество, и с това се изпълнява голямата надежда на човечеството.
Пророкът Даниил посочи, че Бог е дал на народите само определено време да управляват себе си, и с връщането на Христос целият свят ще бъде под неговото владичество.
Дан. 2:44. И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съкруши и разруши всички царства, а само' ще стои вечно
Вторият празник от този сезон е празникът на очищението (Левит 23:27-37). Този празник сочи към следващото огромно събитие – премахването на Сатана и ангелите му от тяхното владение над земята (Откровение 20:1-3). Точно както този светски зловещ самоконтрол на човека приключва, така и изтръгва и духовните хранители, които подбуждат до бунт. Бог отстранява всяко зло от земната повърхност и примири човечеството с Него.
Следва третият празник, празникът на шатрите, който сочи периода на владение над земята от страна на Христос и Неговите светии, които са възкръснали за вечен живот (Откровение 20:4,6). Точно както празникът на шатрите символизираше време на радост и изобилие за Израел, така този празник указва и към бъдещото благосъстояние на човечеството под управлението на Христос, живеещо в радост и изобилие през хилядолетното му царство.
Библията сочи какви огромни промени ще донесе владението на Христос. Всичко, което е било разрушено от войните и безразсъдството, ще бъде възстановено (Исая 58:12). Няма да е нужно повече да се изразходва голямо количество енергия и материални ресурси за войната и производството на оръжия, защото хората ще научат да живеят в мир помежду си (Михей 4:3).
Хората ще се наслаждават на своите притежания и частна собственост, защото вече няма да ги заплашва нито несправедливото управление на хората, нито престъпността (Михей 4:4). Хората ще научат да живеят според Божия закон и ще могат да се наслаждават на последиците му – животът ще бъде изпълнен с благословия и щастливи моменти. Познанието и мира на Бог ще изпълнят земята, както водите изпълват океаните (Исая 11:9). С премахването на Сатана дори дивите животни ще придобият мирно поведение (Исая 11:6-8). Пустините ще процъфтят като розови градини (Исая 35:1-2). Планините ще бъдат покрити с плодове и лозя, натоварени с изобилие. Полята ще докарат толкова плодове, че оразмерят жътварите, а лозарят ще догони сеяча (Амос 9:13).
Човечеството ще живее в реален Едемски рай в продължение на хиляда години, както предвещава пророкът Иезекиил:
Иезекииля 36:35 тогава ще кажат: "тая запустяла земя стана като Едемска градина, и тия съсипани, запустели и разорени градове се укрепиха и заселиха".
Владението на Христос върху земята изглежда невероятно в сравнение с досегашната човешка история. С тези хиляда години обаче не ще приключи неговото справедливо управление, а ще бъде по-скоро подготовка за следващото огромно събитие, което символизира последният празник на сезона: последният голям ден.
Съд пред Белия престол
Събитията пред големия бял престол се описват в Откровение 20:11-13. Тогава всеки човек, който до този момент не е получил познание за истината и спасението от времето на Адам и Ева до второто пришествие на Христос, може да получи спасение.
Празникът, който сочи към съдът пред Големия бял престол, е самостоятелен, отделен празник, който непосредствено следва седемте дни на празника на шатрите (3 Моисеева 23:36,39). Той е самостоятелен, защото посочва събитие, различно от Хилядолетното царство, за времето, когато след хилядолетно божествено управление се събуждат и се съдят големи маси хора, които досега не са били обект на съд. Тези милиарди, на които до този момент не им беше дадено познание за пътя към спасение според Божията воля, сега могат да го приемат и да придобият вечен живот.
Това възкресение настъпва хиляда години след възкресението на избраните, на първороденците, които служат на Бога в този зловещ век (Откр. 20:5-6).
Това „второ“ възкресение се различава от първото в това, че хората в това възкресение се събуждат в плът и кръв, както се описва в Езекиил 37:1-14, и се съдят за определен период от време, след който или придобиват вечен духовен живот, или се унищожават завинаги в езерото на огъня. С това завършва „събирането“ на човешкия духовен плод. Тогава те могат да се покаят за своите грехове, да се откажат от тях и, изпълнени с Духа на Бога, те също могат да получат дара на спасение и вечен живот в това духовно жетварно възкресение.
Основите на вечната надежда
Знаем едно сигурно - бъдещето на човечеството, към което ни насочва и празникът на шатрата през периода на късната жътва и празникът на последния голям ден, е гарантирано. Това означава, че смъртта и възкресението на Христос гарантират достъпа до спасение за всеки, който някога е живял.
Значенията на трите големи празника по време на жътвата ни откриват Божият план за избавление, начина, по който всеки човек, който някога е живял, може да получи Божият дар - спасението. Въпреки че съвременното човечество стои пред един от най-изпитателните периоди на всички времена, Бог не е напуснал Своето творение. Той се грижи не само за първите плодове на духовната жътва - църквата, но и за милиардите, които ни последват във второто възкресение. Следователно човечеството не е без цел и надежда в вихъра на историческите събития.
Така есенният празничен сезон, фестивалът на събирането на плодовете, символично указва към този сериен събития, които са надеждата на човечеството. Спазването на тези празници ни напомня, че Бог желае да спаси не само първите, но и останалите милиарди от човечеството. Затова Божията църква запазва важните дни на есенния празничен сезон и приветства всички, които признават и спазват тези значими празници, които указват на грижата на Бог и на Неговата спасителна работа за цялото човечество.
♦